Тя има вид на много уморена,
на юг превила цялата снага.
За миг две от ръцете ѝ отнеха,
че ги протягала към синевата…

Отписаха я мълком от живота
на високоетажния си свят.
И мислеха, че вече са свободни
от хватката на старата липа.

А тя, стаила сокове и сили,
през юни цялата покри се с цвят.
От горния етаж я гледат мило
и пробват даже да си наберат…

Аз искам с нейната дървесна мярка
да помирявам хубавото с лошо.
Сама с отрязана мечта да вярвам,
че е добро, каквото е дошло…


Елена Желева. 15.06.2014 г.