Високо, високо в небесата на върха на най-голямата планина имаше кристален дворец. Там живееше кралицата Зима. Ветровете бяха нейни синове, бурите - дъщери, а виелиците - нейни придворни слуги. Всяка година бучаха, трещяха, виеха, вееха, късаха белите си дрехи, защото им се струваха стари и грозни и ги хвърляха надолу към земята. Малките парченца падаха и се трупаха, а хората ги наричаха първо бели пеперуди, после снежни парцали, а накрая снежинки и сняг. Децата се радваха, защото падаха големи игри - бой с топки, пързаляне със шейни, ски и кънки. Дори започнаха да правят и снежни човеци, само че техните майки и бащи се тревожеха, че ще се разболеят, ще се намокрят и после трябва да дават излишни пари за лекарства. Никой не се сещаше, че в тези игри малките се каляваха и ставаха по-силни, и по-здрави...
            Дните минаваха, хората намразиха кралицата и започнаха да крият от нея лицата си в шапки и шалове. На ръцете си слагаха дебели ръкавици, а на краката топли кожени ботуши. Не искаха да я гледат, не искаха да споменават дори името й. Вървяха по улиците, мърмореха, плюеха и се оплакваха един на друг от кралицата Зима. Ветровете разказаха на Нейно величество всичко, което ставаше и тя се натъжи много. Не разбираше защо я мразят толкова. Дълго мисли и накрая отиде при Слънцето с молба да й помогне.
           - Дааа! - каза то, след като я изслуша - Ще ти помогна, защото си дъщеря на моя брат Сезони. Вземи сега тази златна пелерина и си върви! Утре ще видиш какво ще стане...
           На другата сутрин незнайно защо заваля златен сняг. Кралицата Зима беше уверена, че това е заради наметката, която получи от Слънцето. Та, тя досега само сребърни и бели неща беше имала!
           И така златото се сипеше от небето и радваше хората. Напълниха си джобовете, после чантите, шкафовете, къщите, но нямаше нито къде да го сложат повече, нито имаха какво да го правят. Този златен сняг им омръзна скоро. Не се топеше, не можеше да се рине и почиства, беше тежък за носене, не пазеше посевите и те дори не можеха от него да поникнат. Земята се покри цялата и хората вече не се движеха по улиците. Започнаха отново да се оплакват, че няма как да живеят така и ще загинат без храна. Най-тъжни бяха децата.Те вече не можеха да играят навън. Нямаше пързалки, нямаше снежни топки, нямаше шейни, нямаше снежни човеци, нямаше смях...
          Натъжи се отново кралица Зима и отиде пак при Слънцето, като му каза:
          - Не ти искам златната наметка! Върни земята на хората и смеха на децата!
          Замисли се Слънцето, намръщи се, покри се с един облак и се разплака. После рече:
          - Съгласен съм да ти помогна. Вземи този облак и го хвърли от върха на планината долу! Ще видиш какво ще стане... Скоро чакай гости - дворецът ти е много голям и трябва да ги приемеш там. Тогава всичко ще се нареди - ти ще бъдеш щастлива, хората също...
          Кралица Зима изпълни казаното. Когато хвърли облака долу на земата, той я покри цялата, превърна се първо в мъгла, после в роса, която замръзна и стана на слана. Когато всичко стана ясно и Слънцето грейна, то протегна лъчите си и от златото по земята не остана и следа. Изчезна и от къщите на хората. Само някъде по някои стари джобове беше останало мъничко, колкото да напомня за себе си и за злините, които беше сторило. Всичко си дойде на мястото, Слънцето се скри и след това заваля истински сняг. Възрастните бяха доволни, а децата се засмяха и направиха снежни човеци...
          Кралицата Зима се изненада много, когато на портите на двореца започна да се чука силно. Отвори и що да види - бяха пристигнали нейният брат Лято и двете й сестри: Пролет и Есен. С тях беше и Слънцето. То каза:
          - Ние всички сме роднини и сме чеда на майката Природа. Нашата задача е да се грижим за хората. Разговарях с брат ми Сезони и той се съгласи с мен. И така, понеже сте четирима, всеки от вас ще управлява над Земята по равно и трябва да бъде полезен на големи и малки. Аз ще ви помагам.
          Оттогава на света няма само една кралица. Пролет, Лято, Есен заедно със Слънцето управляват навсякъде и радвах хората със своите богатства от плодове, зеленчуци, цветя, треви, билки,а Зима топли под снежната си покривка семената им и ги подготвя за нов живот...
          Това е положението, а ти ако искаш, вярвай, ако не искаш - отиди да питаш Слънцето. То обикаля навсякъде и знае всичко...

15.06.2014, Рая Вид