Ти рядко покрай мен
                               преминаваш,
не искам теб сега
                           да те пропусна.
Какво ли още
                    трябва да ми даваш?
След слънчев ден,
             пак тъжна нощ се спуска.


И искам да те схрускам,
                                  но те няма,
далече си от мене
                                  сто години.
И всеки твой завой
                                е мърва яма.
Мен, грешния, излишен,
                                  накажи ме.


И пак се давя,
                          а са нежни дните,
Проклятия отново
                              ни преследват.
Аз бях обичан,
                          мъртви са лъчите,
това е обич невъзможна,
                                          вечна.