Убиха те! Смазаха със камък
малката ти котешка глава...
Угасна в очите жизненият пламък,
измъкнаха със сила твоята душа!

Секунда, две, потръпваше лапичката бяла 
и спря да бие малкото сърце...
А извергите хищни от квартала,
над тялото изстиващо играеха хорце! 

За какви се мислите, диваци?
Дали за някакви могъщи богове? 
За мене просто сте тъпаци,
потъващи от малки в грехове!

А вашите бащи да се срамуват,
от вас и от възпитанието, което са ви дали...
И може някой ден дори да се бичуват,
че в къщи вместо хора са хранили чакали!