Не искам повече да бъда нечия

и да покривам нечии представи.

Такава съм аз - винаги различна,

далече съм от всички идеали.


Не искам никой във душата ми да рови,

да ме обича и да ме обсебва.

Да се просмуква в мен като отрова.

От чувствата ми с шепи да загребва.

 

Не ми е нужно ничие внимание

макар да ми тежи и самотата.

От никого не търся разкаяние.

За нищо не поисках и отплата.


Спокойствието, знам, е непривично

за мен. Не мога да съм кротка.

Приемам всяка дума много лично

и ме боли от всяка ваша болка.

 Не искайте от мен да се променям.

Дори и грешна много ви обичам.

Знам, себе си за нищо не заменям.

Аз истинска съм в този свят двуличен!

Таня Симеонова

16.06.2014 г