uFeel.me
Толкова много...
Автор: krasy_ti,  16 юни 2014 г. в 08:05 ч.
прочити: 108
Толкова много безразличие
с лапите си отваря устата на ямата.
Толкова желание за близост
без да го има, толкова смелост
се удря в гърдите на невъзможното.
А удара боли, боже как боли!
И се окъпва слънцето в чернилка,
в нощта светят две забравени сълзи,
стъпкани с безразличие, умират звезди.
На там няма нищо!...
В тъмното пътят не се вижда, защото
черното е любимо когато тъжиш.
Аз си мълча, отсреща и ти,
как се изговаря обичта
когато на този път съм аз,
на другия ти?
Как да продължиш, когато
последното те заставя
да мълчиш?
Как сляпо се вярва,
когато реалността ти казва:
върви!
Нямам нищо за даване,
две ръце отрязани с ножа
на невъзможността и две очи
изкарани с безразличие.
Що е то, просто обич? 
Просто обич... 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me