В очите ми една жена старее...
Тъгува тя за младите ни дни.
И с нея моята глава белее,
от времето в душите ни хладни.

Тъгува тя за вечерите майски
огрявани от мъжката любов.
Живее още с утрините райски
запалени от слънчевия зов.

Събрала във очите си небето,
синее женската й доброта.
В сърцето й притихнало, морето
залива женската й суета.

В очите ми една жена старее
със същата усмивка на уста.
В душата й все повече жълтее
купчинката от есенни листа...