Очите ти жадно ме пият-
единаци кошута млада видели,
aла е стръмно сърцето ми,
а мамещи китките тънки и бели.

Нощем кипва кръвта ми -
лудо вино от диви къпини,
бял пелин и обичниче
дават ми самодивските сили.

После пия много бавно, на глътки
мъжка сила от твоите шепи.
Луната, меден бакър, се препълни
от безусловни  мъжки копнежи.

Вземам звезди от очите ти
алчно ги сипя в пазви,
като пендари на шията
дъхът ти търсещ ме жари.

Тънка струна  мрака съблича
с песен омайна и истинска,
а под пръстите на гъдуларя
самодивска риза се свлича.

Ала ти казвах, че стръмно е
всичкото мое обичане-
светулка нощем в душата ти
въздишка ставам по съмнало.

И гърми, и трещи в очите ти,
светкавично е в сърцето!
Кенарена риза по съмнало
трепетно галят ръцете ти...

Стихът е вдъхновен от творбата на GoranMalevski - “След Преображение”, за което му благодаря!