Ненужните любовни въздишки се изхвърлят

като непотребни вещи във 21 век...

Изобилието е огромно! Няма смисъл

от сълзите на „поредната глупачка“

или влюбеният в недостъпната красавица, поет!....

Бедността е някакъв порок- неписан, немислим...

душата е с второстепенна роля, заспала е дълбоко, недокосната от Бог...

Колко нощи туптящите сърца не могат да заспят,

захвърлени на улицата без подслон...

А всичко друго е завито с воали на успехи, фалш и ефимерна красота...

в света, където вещите са скъпи, и нищичко не струва любовта...

автор: Моника Стойчева

дата: 16. 06. 2014г