Ненужните любовни въздишки се изхвърлят
като непотребни вещи във 21 век...
Изобилието е огромно! Няма смисъл
от сълзите на „поредната глупачка“
или влюбеният в недостъпната красавица, поет!....
Бедността е някакъв порок- неписан, немислим...
душата е с второстепенна роля, заспала е дълбоко, недокосната от Бог...
Колко нощи туптящите сърца не могат да заспят,
захвърлени на улицата без подслон...
А всичко друго е завито с воали на успехи, фалш и ефимерна красота...
в света, където вещите са скъпи, и нищичко не струва любовта...
автор: Моника Стойчева
дата: 16. 06. 2014г
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me