Отново Злото се опита да се настани при мен...
Сърцето ми от страх замръзна...
Затворих се и се заключих под носа му,
не исках пак в калта да се подхлъзна. 

Отдавна беше мой съквартирант
угаждах му с каквото си поиска,
нахлувайки в ума ми като диверсант
командваше и мойте чувства.

И Злото избуя, като трева в ума ми,
разпусна плевели и в моето сърце
и разположено нахално във дома ми,
заграби и душата ми със ледени ръце.

Веднъж във чуждо огледало се погледнах,
но не открих там моето лице,
пред мен стоеше мрачна кукла
с изострени черти и зло сърце.

Очите ми си бяха същите,
но гордостта прозираше във тях,
усмивката ми беше неприсъща,
застинала в гримаса от тъга.

Тогава ужасена се разкаях,
поисках прошка аз от моята душа,
а Злото се стъписа и избяга
уплашено от идващата Доброта.