До лятото е педя разстояние.
Долавям топъл мирис на  треви.
И тропот на каруци. И стопани,
поели към полето от зори.

Небето е далечна синя ласка.
Реката странни думи ми шепти.
Вълните морски лягат върху пясъка -
разливат обич. Но къде си ти?

Ела и укроти ми сетивата.
В мен нещо като пряспа се топи...

Забавиш ли се, ще се дам на вятъра -
да ме разнася. Като рой мечти.