Във шкафа ни стъклен, олющен, чудесен,
една музикална кутийка седи.
В пружинка коя ли заключена песен
притисната вътре, тъй дълго мълчи?

Кутийката фарфорна колко е сива,
с цветєнца по края, потънали в прах!
Дали, ако взема с вода да я мия,
аз няма да скапя и песен под тях?

Къде ли е ключа? Наоколо тука
какво не намерих – конци и игли,
играчки, рисунки... А! В тази пролука
ключето се мушнало! Тихо си спи.

Навивам със мъка... Капак се надига...
Пружинка поскърцва от прах и ръжда...
Отвътре главичка прегъната вдига
една балеринка на тънки крачка.

Една балеринка отвътре излиза,
тъй чакала дълго за звездния миг...
Покланя се... Врътва се в такт... „Фюр Елиза“!
Шедьовърът вечен на немец велик!

Ах, майчице мила! От трепет премирам!
Каква изненада! Каква красота!
За тази мелодия... просто умирам! 
Какво ми напомни тя!... Где ме отвя?!