Ех, приятелю мой,  не опази съня си отново.

Нова крадла на мир и сърдечен покой те откри.

И отново си ням, а очите ти-бивше олово,

са любящ океан за русалката с меки коси.

Ех, приятелю мой,  със делфинена грижа и нежност

си отново герой . Си героят във нейния приказен свят.

Докога ли? Не знам. Докогато навярно във мрежа

тя самата попадне и заплува във друг океан.

Ех, приятелю мой, как не мога... не мога да бъда

този сладък, безкрайно жадуван от тебе кошмар.

А така те обичам, мой  кръст, светлина и присъда,

че на тази любов не един мъж ти е завидял.

Ех, приятелю мой, не опази съня си отново.

Зад стъклото те гледам, зад стъклото със тебе не спя.

Ти обичаш лова, но защо ли... защо ли покорно

във нозете ти сложих наранената своя душа?!

Валентина Йосифова

12.06.2014 г.