Кому ли днес са нужни
ласкавите думи,
когато няма чисти брегове,
в океан от мръснички истории
изплуваха прогнили светове.
Безпътни са мечтите ни
оголени,те кучета
приклекнали са в нас,
погубени са крехките ни спомени,
надеждата остана без компас.
Живеем тъй,в безчувствие,
в безверие,напъдени
от своите души,
следите на доброто са изгубени,
изтрити са и топлите сълзи.
Кому ли днес са нужни
ласкавите думи,
замръзнали са тихо на брега,
океанът на човешкото безумие,
превърна ги във каменни лица!
Петър Пацев