Докосвам те
по нежното коляно,
ти пак поседнала си срещу мен-
с коса небрежно разпиляна,
с дъх на горест и бадем.

Обичам твоите очи големи,
родили в мен поет и лунатик,
вземи тез две звезди засмени-
те мой са дух и мой са лик.

Петър Пацев