Пилеят се дните ми- есенни листа,
поема ги нощта с черните си длани,
милостиво отмива ги бързо дъжда,
годините превръщат се в... желани.

Изниква въпрос- а догодина? Не знам...
Вятърът е все така див, непостоянен...
Все духа той, ту задъхано бърз, ту едвам,
отвява Времето на далечни разстояния.

Не спя... Задъхано препускам с Времето.
Не споря с него, а само... го рисувам.
Но отвреме на време скачам от стремето
и с Живота, аз диво и страстно танцувам...

aza_9