Целунах те
и ти изригна,
ти чакаше я
тази обич,
и взрив ни в облаците
вдигна,
напук на този свят
порочен.
Че всеки гледа
да те клати,
пари, жената
да ти вземе.
И как да бъдем, боже,
братя,
когато подло
ни отнемат
надежди, вяра
и копнежи,
и ни оставят
пак сираци?
И как да се запазим
нежни
сред тази глутница
простаци?