Блудницата няма дом,
нито спотаена нежност във гърдите!...
Скита се САМА, сред нощен хлад,
познава само улиците на тъгата...
Върви, очите й са тъмни птици
и търсят диви ветрове, където
самотата е единствена утеха, а дъждът отмива
спомени и грехове....
Вали...сънят е миг забрава...
а блудницата спи, ...отляво
тихо падат нейните сълзи...
Вали!...
Дъждът е тук!..
Душата е следа от дълъг път....
болката тъй бавно отминава...
Бездомна е отново Любовта!...

27.01.2014г
Автор: Моника Стойчева