Имам нужда да те открия
под сянката на слънчева шамия.
В косите стъпки пясъчни да зария,
да целувам хладнонежната шия.
Пръсти около цветето да обвия
и сока му жадно да пия.
Тишината от клепачите да отмия
и събудя под тях синята дяволия.
Да разплета на мислите сложната бъркотия
и си разгадая пожеланата орисия.
Смеха да превърна във весела дандания
и умората с магическа пръчка изтрия.
Да проникна в ума ти като стихия.
Тялото ти с река към моето да пришия,
като корен на върба в делтата да изгния.
Фалстартът ми да е кодирана лудория -
страстно освобождаване, заблудило и мен самия.
Имам нужда пак да чуя:
\"Отключена е вратата - открехни я!\"
Завършената цялост е незапочната илюзорна килия!