Тенекиена халка,
прост, но свиден сватбен дар,
носеше една жена
на открития пазар.

Зеле, ряпа, карфиол
сръчно мереше в кантар –
цял ден права като кол,
потъмняла от загар.

Нямаше си маникюр,
ни къносана коса,
ни костюмче от велур.
Беше в плетена пола.

Есен беше и с винтяжка
тя си рамене покри,
а народът на опашка
се пред щанда и\' изви.

Аз не знам защо очите
ми привлече таз жена –
с треперушки на ушите,
с ботинките на крака.

Но се сетих – висша мода
от журнал, наречен „Вог“
бе паднАл веднъж на пода,
в аерогара, във Ню Йорк.

Поразлистих го тогава
със багажа във ръка,
час-два той ме забавлява,
докат чаках си реда.

Имаше там рокли бални,
разни странни облекла
и прически авангардни
от „Космическа война“.

Но наред със тез абсурдни,
непрактични облекла,
в дрехи „гръндж“, а и кутюрни,
бяха снимали жена.

В модата на наш’те баби,
във кафяви цветове,
със ботушки с гьон и здрави,
с рокля плетена – кроше.

Помня, че ми се хареса,
помня, че ме впечатли –
беше като от пиеса
на класически творци.

Тук жената зад кантара
на софийския пазар,
във полата семпла, стара
и със този ретро чар,

толкова се откроява
в пъстроцветната тълпа,
че ми иде да направя
изявление сега –

че е по-оригинална
и за мен е свише „Вог“
в свойта хубост уникална,
Ще си я скицирам в блок!