Все играем си на криеница с теб,
мое непостоянно, игриво щастие.
Все търся те и питам всеки наред
какво си ти, мечта или причастие,
живот богат, успех или слава,
материални наслади, голи мечти...
Не си ли? Но, какво си тогава?
Така ли?... Значи, Любов си ти...
О, чувам те добре. Ела при мен сега,
с усмивка и с палава мисъл в ума.
Ела... Макар и за кратко, ти долети,
не ме оставяй да те чакам в нощта,
която обърква, но и възражда души.


aza_9