В прегръдка ще те сграбча
някой ден,
ненадейно устните ти ще докосна,
внезапно ще се влюбиш ти във мен,
а аз, аз ще съм на косъм.

Не ми разправяй ти, 
за своя свян,
покрита с булото на тъжна вярност,
ела, ела сама във моя храм -
дари ме с буйна сладост.

Във страстна седмица
мига ми превърни,
стъпи в жаравата пак боса, 
в нестинарски танц отново полети
ефирна, бледа, дългокоса…

В прегръдка ще те сграбча
някой ден,
сърцето ти смутено ще измоля, 
тялото ти ще обвия в нежен плен - 
а аз, дано щастлив съм, че си моя!

Петър Пацев