Ранени сме

Ранени сме

Не като паднали ангели

А като чайки удавени

Плуващи не в небосвода

А в смога над софия

Това зелено, което виждат очите ми през прозореца

Е измамно

През дима на поредната цигара

Не ме разбирайте погрешно

Не че мразя и осъждам

 Просто отбелязвам границите

На размитото в илюзии съзнание

Не че бих искала да зърна истинската реалност

Тя също би била оплодената мечта на поредния създател

Приятелю, защо си клюмнал като откъснат и неподарен зюмбюл за осми март

В един свят където жестовете ни остават за преоценка във отвъдното

Едва ли има смисъл да спорим  с когото и да е

Освен със ада вътре в нас

Оставете ме да търся

Не ми проповядвайте  всевишето блаженство

Не ме наричайте със имена на ангели и демони

Не осъждайте душата ми на заблуждения

Не ми отнемайте мига на сътворението

Оставете ме да търся

Ако вместо библията реша да се моля на Буковски

Ще горя ли вечно

Ще ме набучите ли на острите си шишове

Къде остана свободната воля

Нима тя винаги води към прегрешението

Нима всичко е грешно и безсмислено

Ти ли ще ми кажеш къде  да търся бог

Ако той се е покрил

И сътворява нови светове

Ами ако не на нас

А на Него му е писнало

Ако не ние, а той търси  

Спасението от собствената си нечистота

Ако бог е луд

Кой тогава може да го излекува

 

Боядисвайте яйца

Одирайте до кожа старите елхи

Кичете ги със евтини гирлянди от китайски магазин

Ритайте бездомните кучета

Мразете просяците

Хвърляйте си боклуците където си искате

Нали циганите за това метат улиците

„заеби брат” мерената реч не е достойна за

Съвременните ни усти

Шекспир вече не звучи красиво

В рецитал на маските

Кой ще роди новото изкуство

Кой ще се осмели да хвърли пръв камък по самия себе си

Кой

Ще се провъзгласи за Бог на новото време

Имаме ли смелостта да светнем истински

Като фар в морето

Колко ли космически кораба ще кацнат

И ще раздвижат небцето ми тогава

За да кажа истината

И на кой изобщо ще му трябва тази истина

 Щом не ще повярва

В нея

А единствено в измислиците

„заеби брат” не се занимавай с извънземните

Нито с бог

Нито със съседите

Кукумявките крадлите лъжците и убийците

Си знаят работата

Щом не може да се слеем истински

Ще се сливаме със порно сайтове

Ще сърфираме единствено във интернет

Ще перем виртуалните си сметки

Ще пушим марихуана от първи петли до късна доба

И ще вярваме, че цветът на магията

Не е измислица на Тери Прачет

Ще се кълнем в своята истина

Ще отричаме

Твоята

Защото няма да ни е удобна

Ще съскаме като змии

Ще вием като вълци

Ще оплождаме умовете си

С прахове за пране

Ще си представяме вселената във формата на поничка

И ще никнем като гъби след дъжд

Ще халюцинираме собствените си спомени

Ще си правим вуду магии

В името на вечния живот

Ще носим кръста си

Възраждайки своето възнесение

 

В коя йерархия съм съпричастник днес?

 

И къде е радостта от битието

Когато отнемането на живот

Вече се превръща във валута

Какво ни завещаха мъртвите поети

А болката

Тя какво сподавя с нас

Не ме разбирайте погрешно

Нито съдя нито моля

Просто се наслаждавам на творението