В такава нощ ми липсваш безнадеждно.

В такава нощ до болка чак те искам.

Аз знам, че с мен не се живее лесно.

Не се научих чувствата си да потискам.

Не винаги  бях слънчево момиче

което тихо в къщи те очаква.

По често май на буря аз приличах-

наказвах те, а ти не се оплака…

А после да се извиня не можех,

не можех даже дума да отроня.

И тишината като сол във рана сложих…

Защо се карахме дори не помнех.

Но ти остана без дори да питаш,

не се опита, знам, да ме променяш,

не тръгна сам във нощите да скиташ,

не спря живота си със мене да споделяш.

Не казвай нищо - знам, че ме обичаш…

За мене тия думи са излишни.

Щом всеки жест във чувства ти обличаш,

това любов е, знам. Не казвай нищо…

18.06.2014 г.