Видях ти черното в душата.
Докоснах го-не се изцапах.
И осъзнах,че чернотата,
лакирал си почти до блясък...

И черен цвят в душата твоя,
роден от всеобхватен огън,
оставил въглени след зноя -
покриват се със златен спомен!

Познах ти черното в душата,
обикнах го - без сажди зрънце!
А истинската му позлата
засвети, по-ярко от слънце!

Антоанета Александрова