\"Мъж, ако кръшка е дордето може,
ако пие е дорде го вземеш, Боже!\"
Бабите, все тъй хортуват...
Ала внучките не чуват.
Мъдростта им не долюбват,
все във лошите се влюбват!
Нищо, че си пийвал - зерем,
важно е, да и е верен...
Но след няколко години,
пиенето всичко взима!
Няма го и онова,
за което го избра...
Казва си: \" Да беше - кръш...
щеше още да е мъж.
Другите да е разлюбил
и във мен да се е влюбил!\"
Но е късно за това,
че момчето не разбра -
как от най-прекрасен пич,
стана смачкан пияндрич!
Не е даже адекватен,
ни любим е - ни приянен!
Антоанета Александрова