Вечер е , думите сами се изплъзват.
Зеленото на душата ми разцъфва
и нямаш нужда да се губиш в превода й.
Ухае на жасмин и малки усмивки-
попиват твоето безпокойство.
Мократа ми коса докосва тайно раменете ти в мислите.
Казваш, че всичко е малко, за да ме побере-
светлина, гръм и бурята в сърцето ми.
Стихия!
Обещаваш ми „Утре”,
а то е толкова далече.
Не заспивам, за да го посрещна…
А някъде се случва всичко останало…
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me