Затворени в собствени клетки

на мисли, на чувства, желания…

Животът се случва далеко

от нашето схващане – в блатото.

Мечтаем, копнеем – реалното,

а сбъдва се то на момента,

останали голи, за малко

светът ни без Аз-а – блаженство е.

Нашепва ни Егото сигурност,

от минало с мъртво стенание,

крепи ни надежда пасивна

и бъдеще сънно донася.

Минават ни дните – еснафски,

прихванати в свойте си сламки,

Душата е Пътят, не знаеш ли…

Ти следвай я смело във тласъка.