Ако има необятен простор,

ти си за мен този простор.

Ако има ясно синьо небе,

ти си за мен това небе.

Ако има необятна любов,

ти си за мен таз любов.

Срещнах те в щастлив ден,

Цвете нежно, влюбена до мен.

Целунах те. Пожар избухна.

Огън в сърцата млади лумна.

С горещи души и пламтящи сърца

тръгнахме ръка в ръка като деца,

с грейнали от щастие лица,

скъпи на майката природа чеда,

щастливи двама в обща съдба,

С обич полетяхме  с крилати мечти,

в сияйни простори где орел лети.

Минахме през поля, треви, гори.

Катерихме се по стръмни канари.

Изживяхме много щастливи дни.

Преживяхме и с мъки наситени дни.

В живота нещастие ни преследваше,

в любовта ни щастие ни водеше.

То сили и надежди не даваше

С мъките да се справяме

и в живота прави изправяме.

Минахме през мъки и мечти.

Достигнахме с обич до старини

И любовта ни пак така гори,

както на младини, както преди,

когато за пръв път те целунах

и заедно с теб напред тръгнахме,

в нашия общ житейски път,

хванати за ръка като две щастливи деца

с огрени от любов и щастие лица.

1995г.