Когато огънят угасне
и слънцето се скрие зад нощта,
когато стихове прекрасни
са пълни с горест и тъга.
Когато птиците умират
подлъгани от топлите вълни,
когато ветровете спират
и най-красивите мечти.
Когато всичко във душата
превърне се в ужасен сън,
когато покровител е тъмата
и пак студено е навън…
Когато думите крещят жестоко
в обърканите спомени до днес,
когато вярата кръжи високо,
а подлостта е повече от чест.
Тогава се запитай ти,
кому живота си дължиш?...
Ако за майка и Родина не боли,
без тях, ти сам ще изгориш!
Петър Пацев