Аз те срещнах в горещото лято
край море със солени вълни,
но – подобно на птичето ято –
с есента си замина и ти...
Три акорда. Момче непознато.
Звън китарен и ангелски глас...
Сутрин палех ти слънце от злато,
за да грее и свети над нас.
Как изчезнаха сетне в безкрая,
тия мигове, чувства и свян?
И къде си?... Къде си? – не зная,
а пък толкова искам да знам.
Аз отново готов съм да скитам,
за да диря в пространството брод
и за теб, все за тебе да питам,
не минута – един цял живот...
Ала днес е почти невъзможно
да попадна на твоя адрес –
ще ми бъде по-малко тревожно,
ако пратиш по някого вест.
До сърцето ти топло и в скута
искам пак да положа глава.
В мойте мисли си всяка минута!
Ти си моята нежна мечта!