Изгубих те, за да те намеря,

прегръщах те, но без да те докосвам,

целувките ни в мислите споделях,

душата ти в душата си жигосах.

Опитах се да те изгоня,

но ти се връщаше отново и отново-

като натрапчив тъжен спомен

промъкнал се в началото ми ново.

Не можех да те пусна да си идеш.

Отдавна стана част от мойта същност.

Във всяка моя клетка бе проникнал…

Да се сбогувам с теб за мене беше късно…

Защото ти си моята вселена,

и само ти си моето начало…

Не искам нищо вече да променям.

Без теб не мога аз да бъда цяла…

Таня Симеонова

19.06.2014 г.