Греховен плод ли с теб откъснах,
та толкоз много ми горчи.
И пак поставих се на кръста,
разпънато - сърцето да боли. 

Разкъсано между копнеж и жажда
и невъзможност да те има.
Жадуващо мостове да изгражда,
но не... то трябва да тупти в руини.

Прегради трябва да събаря,
без мислост да руши съдби.
А сокът му пелинен гърлото изгаря.
Любовен плод, а толкова горчи.

А Любовта умира щом е в сянка 
И тръгва си разкъсана накрая.
Плодът щом взели сме от пепелянка,
не можем да останем ний във Рая.

val - Валентина Цвяткова