Виждам образа й и ето!
Слагам ръка веднага на сърцето.
Коя е тя? Питам се негласно...
Усещам поривът й опасно.

В очите й – удавени са езера,
а в косите – втъкани дилеми.
Целуват устните й горещата вода,
а клепачите й даряват Вселени.

Поразява неправдата с остър меч
и злобата ляга да умира.
Пороците изтребва веч.
Oгън сипе и мъката замира.

В ума й аз потъвам веч...
Красива е! Не може да се спори!
Богинята на разума е с меч.
Нека й се поклоним! Да не говорим!