Даваш им от всичко по двойно,
а после си го искаш обратно.
Оставяш малко и си тръгваш достойно.
Тъкмо когато им е станало приятно.
Искаш всичко да ти е лесно,
щом вдигнеш глава и да дотичат,
но си тръгваш преди да се случи,
преди да решат, че вече те обичат.
Днес си станал късно... ясно,
но на кой му пука вече за теб?
Обаждаш се, макар да си наясно,
че абонатът открай време е зает.
Твърдиш, че хем боли ме, хем сърби.
Ами ок, кажи ми \"чао\" тогава.
Можеш да си тръгнеш, но не тръгваш, нали?
И уж те мразя, а и аз оставам.
Уж те дразня, а после пак се връщам.
Излизаш с други, после ми звъниш.
Защото само мен така прегръщаш
и още дълго няма да ми устоиш.