Рекламите ми се натрапват,
главата ми шуми,
колите може да ме смажат
и въздухът трепти!

Пак на афиши олимпийски,
пак банката-мечта,
пак обещава ниски лихви,
пак ще четеш това!

Обяви веят се раздрани
и нови там лепят,
седят отдолу наркомани,
телата си бодат.

Един сам люляк в прахоляка
опитва да цъфти,
но ветрове го омотават
в найлонови торби.

Щом питаш нещо в магазина,
кряскат ти тоз час.
Да, по-добре да ви отмина,
не ща да споря с вас!

Къде да дяна се, не зная,
съвсем не се живей!
Аз дойдох тук, сега се кая –
май вятър ще ме вей!

Да хвана друм пък към гората,
мен много ме е страх,
че няма нищо над тревата,
дърва и не видях.

Как всичко са изпоизсекли
дърварите докрай
и там, къде са реки текли,
как всичко съхне, ай!

Дали пък хълмовете помнят
букаши, дъб? Уви,
самотни дънери напомнят,
че тука са били!

Във равнината ли да ида,
във края роден, мил?
Мен лошо става ми щом видя
вред тръни и бодил.

Къде са скромните селяци
и злакът нежен, мил?
Виж, скубят разни здравеняци,
ти що си посадил.

Там, на планински връх с морени,
ще се спася там аз,
но май туристи с джи-ес-еми
ще дойдат в този час..

Леле-мале, що да сторя?
Все няма мир за нас!
Разбрах, че хапче сънотворно
ще ме преспи завчас.