На гроба майчин коленичех
във кратък отдих,
наведох се със трепетно сърце
стръкче цвете да закича,
протегнах развълнувано ръце,
обгърнат в безутешна мъка
по таз, която толкова обичах!
Погалих с длани рохкавата пръст,
запалих свещ унесен в тъжен спомен
и скръб повея от изправения кръст,
скован във лед почувствах се бездомен...
Отстъпих тихо,
прегърнах с поглед гроба свят,
извърнах се с горчивина и потреперих пак,
закрачих тежко в пролетния хлад
с душа изпълнена с дълбок,
незаличим, безкраен мрак!
06.1991 г.
гр. София
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me