Сандо живееше в подлеза. Живееше е може би силно казано. Родителите му бяха починали докато беше малък, а в един ужасен инцидент бе загубил крака си.

Той искаше да работи, но нямаше как. Никой не би го взел на работа. Къпеше се когато валеше, а за четка за зъби дори не беше чувал. А дрехите му – дрехите му вече бяха станали мръсни парцали. Изкарваше за по един геврек на ден и то от същия подлез, който обитаваше. Нямаше патерица и изкачването по стълбите му беше много трудно.

Един ден малко момиченце дойде в подлеза и гледаше с жадни очи гевреците. Беше добре облечено. Навярно майка му пазаруваше в Мола или в някой от другите магазини и го беше оставила навън.

Бездомникът го повика при себе си и му даде петдесет стотинки, да си купи геврече. При вида на гевречето лицето на момиченцето светна. То седна до Сандо да го изяде, като му даде малко.

- Кристинче, махни се от този мръсен просяк. И хвърли този геврек,
мръсен е – каза майка й – и ми помогни с покупките.

Много хора минаха през подлеза този ден, но никой не погледна просяка. Никой не видя и сълзите в очите му.

Той беше един от многото в големия град.

Но най-лошото беше, че на никой от благословените от него не му пукаше.