И пак потъвам в мрака,
отвъдното отново ме зове,
в тунела - светлината ярка,
ме дърпа, сякаш с две ръце.
Като рибар притихнал до реката
все дебна своята съдба,
със сетни сили скачам във водата,
последен лъч да уловя...
Изпил горчилката смирено,
към дъното потъвам уморен,
а някъде витае спотаено,
сянката на моя ден.
И спуска се над мене мрака
в една безкрайна тишина,
в тунела - светлината ярка
повлича ме към вечността.
Петър Пацев