Душите ни тихи с протрити хастари
превиват гърбина от болките стари.
Сърцата ни стряскат със удари страшни
и връщат ни нощем към спомени прашни.

Отдавна минАха годините млади
на нежни сонети и гръмки балади.
С крилата на птица нагоре в простора
летяхме с мечтите и станахме хора.
През всички сезони намирахме време
за радост и скърби да носиме бреме.
И дробехме дните на дребни парчета
с наивност присъща на млади момчета.
А вечер щастливи по нощни забави
с любими девойки танцувахме здрави.
И с тези любими в сърцето девойки
променяхме броя на брачните двойки.
И малки дечица край нас се щуряха...
Заводи и къщи за нас се строяха.
Със дълги почивки морета видяхме
и хляба си сладък по-ефтин ядяхме.
Пораснахме ние.Големи станАхме.
Последния влак на бегом го хванахме.
Но преходна зима живота обърка
и някаква немощ сега ни човърка.
Децата ни вече в чужди страни са-
на чужда софра и на чужди храни са.
А ние в страната броиме си дните
и сме прокълнАли дори съдбините.

Душите ни тихи с протрити хастари
превиват гърбина от болките стари.
Умираме нощем от спомени прашни
и тръпнем от дните си още по-страшни...