април 2013, Румяна Славова
Бавно спуска се нощта.
Като черна магьосница витае.
С очи искрящи, отровни,
пленява света!
С властна ръка покорява!
Дългокосото тюлено було
повива човешката суетня...
И стеле се синкава мъгла
над сгушените къщи.
Събира от жиците
всичките птици,
за да се скрият в топли гнезда.
Омагьосва дечицата
със лепкава, сънлива отвара
и завива ги с индиго...
В нощта се случват
тайнствени неща.
Тя опиянява духа
и уголемява тъгите...
С мастилена фуста танцува
и заслепява очите!
Мистериозни заклинания
реди със луната,
за да отключи в
сънища заспали желания.
Разбужда страхове
и развързва езици
в сълзливи признания!
Украсява шия и китки
с изящни звезди
за да флиртува с морето...
И някъде там се сливат в едно
и разпиляват звездите на пяна!
Сетне полита, като черна хала,
вдън гора,
да гони самотна вълчица!
Разлюлява клоните
на вековен дъб
и бухал заспал
плесва с крила,
за да те стресне в съня ти!
В забравен фенер
хипнотизирана пеперуда
се блъска...
И в тихата стая
догаря свещта
огряваща музата
на един млад писател...
За едни - нежелана,
за други - любима...
тя бездомници тайно целува!
Погалва заспалите блудници,
преди да прибере бавно
\"тъмното\" от света...
Е неин ред да заспива...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me