април 2013, Румяна Славова 

 

Бавно спуска се нощта. 

Като черна магьосница витае. 

С очи искрящи, отровни, 

пленява света! 

С властна ръка покорява! 

Дългокосото тюлено було 

повива човешката суетня... 

И стеле се синкава мъгла 

над сгушените къщи. 

Събира от жиците 

всичките птици, 

за да се скрият в топли гнезда. 

Омагьосва дечицата 

със лепкава, сънлива отвара 

и завива ги с индиго... 

В нощта се случват 

тайнствени неща. 

Тя опиянява духа 

и уголемява тъгите... 

С мастилена фуста танцува 

и заслепява очите! 

Мистериозни заклинания 

реди със луната, 

за да отключи в 

сънища заспали желания. 

Разбужда страхове 

и развързва езици 

в сълзливи признания! 

Украсява шия и китки 

с изящни звезди 

за да флиртува с морето... 

И някъде там се сливат в едно

и разпиляват звездите на пяна! 

Сетне полита, като черна хала, 

вдън гора, 

да гони самотна вълчица! 

Разлюлява клоните 

на вековен дъб 

и бухал заспал 

плесва с крила, 

за да те стресне в съня ти! 

В забравен фенер 

хипнотизирана пеперуда 

се блъска... 

И в тихата стая 

догаря свещта 

огряваща музата 

на един млад писател... 

За едни - нежелана, 

за други - любима... 

тя бездомници тайно целува! 

Погалва заспалите блудници, 

преди да прибере бавно 

\"тъмното\" от света... 

Е неин ред да заспива...