Страшно е,
когато Бог от теб очите си отвърне
и видиш неговият собствен ад,
а ти звезди в душата си откърмил
да газиш в кален светопад...
Да бъдеш или не,
изобщо не се питаш,
защото просто Си
готов от калната пустиня
раят Му да сътвориш.
С едно дихание свистящо
от пламналите дробове
да си кажеш:
-Няма страшно!
Господи, ти дал си ми ръце!