Шумоли дъждът във прозореца,
нежни думи във мене шепти.
А сърцето усмихва се в розово
и потъва във цветни мечти.

Този дъжд ми разказва за тебе,
за усмивката в твойте очи.
За сърцето ти как съм потребна,
нежна песен с Любов да шепти.

И сънуваш ти обич вълшебна
сред полета и алени макове.
Как ме чакаш – пролет последна,
сън любовен. От Бога изпратена.

Как копнеят горещите длани
да рисуват по моето тяло.
А очите – по мен замечтани,
чакат слънце – в Душата изгряло.

Как са жадни твоите устни
за нектара на мойте целувки.
Аз ще дойда, пияна от чувства.
Ти вземи ме. И век не ме пускай.

Не ме пускай да тръгна обратно,
нека в теб да остана до края.
Във очите – със слънцето златно,
ще дам на сърцето късче от Рая.
. . .
Шумоли влюбен дъжд във прозореца.
Всяка капка, за тебе, с Любов ми говори...