Не бях звезда, която блесна
над тебе – в синьото небе.
Съдбата ми не беше лесна
и тя обичана не бе.
Ти бе едно добро момиче.
От всички, точно мен избра,
а сетне – като волно птиче –
политна, с мен се подигра.
Уж слънчево, уж благородно,
с усмивка – нежна и добра,
почтено, тихо и грижовно,
с душа на влюбена жена...
А ето, тъна си в забрава,
над мене слънце не гори
и само болката остава,
за любовта ни да шепти.
Дано да не изпитваш мъка,
ни страх, ни огън или мор!
За теб това не е разлъка,
а път в небесния простор.
Лети и плувай надалече,
мой свиден и несбъднат блян,
а аз оставам тук и вече
от спомени съм обладан...