Продъни се небето,
изля се върху покрива...
Подхлъзна се надолу,
по сипея къщурката...
Дърветата самотни,
ръкавите си пуснаха,
сбогуваха се тихо,
и в бързея се спуснаха.
И няма вече птиците,
къде гнезда да свият.
Отнесе и лозницата,
природната стихия.
Наведоха се нивите,
а житото зачака.
Земята е горчива,
когато е разплакана.
България си сложи
черната забрадка...
Управници-велможи,
къде от тук нататък?