Самотен си, сред хиляди звезди,
защото светиш с друга светлина,
и питаш се защо ли те боли,
от безразличието към чуждата съдба.

Сърцето ти, е вечно неразбрано
и чудиш се дали ще издържи,
докато бъде нявга разгадано,
че се раздава, без да му тежи.

Самотно светиш, със една надежда,
да топлиш другите звезди,
докато всички вкупом се събудят,
за саможертвени и светли дни.

И знаеш, никак не е лесно
по пътя верен да вървиш,
но сигурна съм, ще го извървиш със обич,
и вяра за щастливи бъднини.