Боже мой, толкова много ми липсват -
усмивката, погледа, топлия глас.
Думи по детски в небето увисват:
\"Мамчо, ще стискаш ли палците пак?\"
Аз отговарях: \"Ще стискам бе, мамо -
не със ръцете, с краката дори.
Голям си, повярвай във себе си само
и лесно ще стигаш всички мечти!\"
\"За тебе е просто... \"- казваше тихо -
\"Знаеш ли как ми е трудно сега?
Но щом не мърмориш, значи си права!\"-
и леко поклащаше с обич глава.
Днес няма кой да ми вярва на сляпо.
Палци не стискам, а стискам душа...
Трябват ми думи от предното лято.
Скрита от всички... избърсвам вълна.
Болка и мъка... сърцето ридае.
Липсата - дупка която мълчи.
Майка без чедо, огромна сълза е.
Боже! Палци ми стискай! Път покажи!