Четирите сенки
на стените
се плъзнаха по
голото ти
тяло…
По бръчките на
корема
хамелеонови тръпки
полазиха
и смеха на стените,
отвратителен смях
на доволство,
изпълни нощта
с тишина.
Ти си щастлива
забравила изгрева
и си безсилна
да хванеш слънцето,
и си влюбена
в освобождението…
Лежиш нестоплена
и безучастна,
а четирите сенки
на стените-обладалите -
бягаха самодоволно.
Четири бели стени -
твоето робство!
Петър Пацев