Мислех, че си различна, че си специална
и че нашата любов ще бъде феноменална.
Лъжа ли бе всичко? Лъжа ли бе кажи?
Фалшивата усмивка? Фалшивите сълзи?
И бурните моменти? И нежните целувки?
Обичта част ли бе от твоите преструвки?
Изпитваш ли любов? Отговори на въпроса!
Любовта ми една е, а болките ми сто са!
Остави в мене белези с целувки и ласки.
Скрити бяха чувствата зад хиляди маски.
Преди познавах те, а сега си непозната.
Пети ноември, помниш ли я тая дата?
Тогава две сърца в ритъм забиха.
А тая нощ нещастна, едното затихна.
Другото разкъсано, от вълци разядено,
а вътре зее дупка, сякаш е извадено.

Припев:

На инат, аз ще тръгна натам.
В този свят свикнах да съм сам.
На инат, нямаш място тук
в този свят, в прегръдките на друг.

Молиш ме през сълзи при теб да остана,
Но кой ще лекува отворената рана?
Наливаш сол в нея, просто тръгни си!
Нямам нужда от тебе, моля те върви си!
Хората ме питат къде ми бе умът,
когато взех те? Те не ще се спрат.
На онзи кръстопът в мрежите опле ме
и превърне в бреме оставащото време.
Сега редя живота като труден пъзел.
Връзката \"прекрасна\" е вързана на възел.
Липсва главното парче, пъзел недовършен.
Духът на надеждата изглежда е прекършен.
Смесени чувства, опитах да се опазя.
Сега не знам обичам ли те или те мразя?
Мислите са сбъркани, чувствата изстиват!
Прогонени от лъжите ти, бавно си отиват!