Днес Космосът е цъфнал слънчоглед
и хвърля на земята златна сянка.
На хоризонта твоят силует
като видение за миг се мярна.

Отде се взе? И от коя галактика
си тръгнал по Земята да ме търсиш?
Не знаеш ли, че съм прашинка малка -
ще можеш ли да ме погалиш с пръсти?

И на какъв език ще си говорим? -
(не знаеш земни думи за любов).
Ще трябва подир мен да ги повториш -
(ще бъдеш ли и за това готов?).

А може да се вричаме със поглед -
очите се разбират и без думи.
Така ще бъде - ще разцъфне пролет -
от нашето напъпило безумие.